Бурята „Борис“, която връхлетя Централна и Източна Европа и продължава да взима жертви, поражда тревога и у нас. Полша се оказа най-тежко засегната от стихията, като броят на загиналите там достигна седем души.
Водният ад в Полша: Властите крият реалния брой на загиналите ВИДЕО
Югозападната част на страната, граничеща с Чехия, понесе най-сериозните удари на бурята. В Австрия властите съобщиха за пета жертва. Необичайно силните валежи, съпътстващи бурята, засегнаха и части от Румъния, Унгария, Чехия и Словакия.
Какви са потенциалните заплахи за България – говори експертът по природни бедствия Атанас Кръстанов.
Атанас Кръстанов
„Най-опасна при наводнения е река Искър„, предупреди физик и експерт по природни бедствия и допълни:
„Тъй като най-значителен е риска от наводнение, в България са идентифицирани 126 района със значителен потенциален риск„.
„Земетресенията с потенциално опустошително въздействие представляват значителен риск за страната ни“, каза Кръстанов и поясни:
„При едно мощно земетресение с магнитуд 6-7, може да се очакват значителни разрушения. При интензивното свръхзастрояване пътищата на специализираната техника и евакуационни маршрути ще бъде силно затруднено“.
Експертът по природни бедствия Атанас Кръстанов коментира и аварията в „Чернобил“: „Вместо да се изяснят здравните последици за хората, които тогава, както казва доклада от ООН сме били най-незащитената нация в света от действието на радиацията, мъглата се сгъсти още повече.
Рискът от появата на рак вследствие на радиацията с която сме били облъчени през 1986-1987 (втори радиационен пик, уникален за България) или на наследствени ефекти които могат да се появят в следващите поколения, колкото и да е малък съществува„.
Ето какво още каза той в интервю за „Труд“:
– Г-н Кръстанов, предстоят ли опасности от наводнения у нас като бурята „Борис“, която взима жертви в Централна и Източна Европа?
– Този въпрос вълнува не само метеоролозите но и гражданите на България. През последните няколко дни наблюдаваме бури и интензивни валежи в почти цяла Централна и Източна Европа, довели до опустошителни наводнения и повече от 22 жертви.
В България се усети осезаемо захлаждане, силни валежи и локални наводнения. През следващите дни в София атмосферните условия ще останат лабилни, но времето постепенно ще се стабилизира.
Може с достатъчна степен на вероятност да се заключи, че към момента няма непосредствена заплаха от мащабни наводнения. У нас развилият се циклон се усети главно с преноса на хладен и студен въздух.
Времето полудява: НИМХ предупреди за дъжд и сняг по тези места КАРТА
– Какви са потенциалните заплахи за България от природни бедствия?
– Една от най-опасните реки, която може да доведе до наводнение е река Искър. При интензивни валежи се провежда аварийно изпускане на водите от язовир Искър.
При крупна авария на язовирната стена, времето за пристигане на водите от река Искър до застрашените райони е от 15 до 360 минути, което силно ограничава времето за провеждане на мероприятията по защита на населението, животните, материалните и културни ценности.
– Трябва ли да предприемем някаква превенция за защита на жилищата си?
– Определено всяко домакинство трябва да се погрижи за своята безопасност не само от наводнения, но и от пожари и други бедствия. Когато има съобщение за опасни валежи с риск от възникване на наводнения, не трябва да се излиза навън без необходимост.
Обикновено тогава има опасност и от силни ветрове. Премахнете саксии и предмети от терасите. Затворете прозорците.
Имайте предвид, че водосбора, породен от близките хълмове и открити места, горски потоци, рекички, канали, могат да се превърнат в кални потоци, които да пометат всичко по пътя си без предупреждение. Може да имате само няколко минути, за да стигнете до безопасно място.
Ослушвайте се за далечни гръмотевици, защото водата от проливните дъждове от далечни бури може да се насочи към вас и да ви залее дори 12 часа след тежките валежи. Поддържайте зареден семейния си авариен комплект с основни консумативи, които да са за минимум три дни.
Подобни комплекти са общовалидни за всяка катастрофална ситуация – земетресения, пожар, наводнения и други. При опасност от наводнение да се запушат канализационните отвори (сифон, тоалетна чиния и др.), за да се предпазят помещенията от върната мръсна вода.
– Какви са основните причини за такива природни стихии?
– Получените данни от метео-сателити и метеорологични балони, както и наземни измервания потвърждават, че количеството атмосферни водни пари се увеличава със затоплянето на климата. Общата атмосферна водна пара се увеличава с 1 до 2% на десетилетие (Шести доклад за оценка на Междуправителствения панел по изменението на климата на ООН).
За всеки градус по Целзий, на повишаване на атмосферната температура на Земята, количеството водна пара в атмосферата може да се увеличи с около 7%. Това може да доведе до повече водни капчици и по-обилни валежи за по-кратък период от време и на по-малка площ.
Известно е, че водната пара може да се превърне от газ в течност. Концентрацията му зависи от температурата на атмосферата. Интересно е, че това прави водната пара единственият парников газ, чиято концентрация се увеличава, защото атмосферата се затопля, и я кара да се затопля още повече.
След това водната пара се рециклира като дъжд или сняг. Тази положителна обратна връзка води до това влажните региони да станат по-влажни, а сухите по-сухи. Колкото повече водна пара съдържа въздухът, толкова повече енергия задържа.
Тази енергия подхранва интензивни бури, особено над сушата. Това води до по-екстремни метеорологични явления.
– Доколко допринася човешкият фактор?
– Определящо е хаотичното, незаконно строителство и неадекватна урбанизация. Градовете се разширяват, като често се изграждат върху наводнени или опасни зони. Бетонирането на големи площи предотвратява естественото оттичане на водата.
Липсата на адекватно почистване на дренажните системи и язовирите, както и износената инфраструктура, могат да допринесат за наводнения.
Горите играят важна роля в абсорбирането на водата. Изсичането им увеличава риска от ерозия и свличане на почвата, което води до по-голямо натрупване на водни маси. За недопускане на тези причини трябва стриктен контрол и отговорност, но за съжаление, такива дейности не се наблюдават.
– Ще бъдат ли по-чести аномалиите, заради нехайството ни към околната среда?
– Очаква се да стават по-чести и интензивни. Вандалското отношение към горите, незаконната сеч и изсичането на горски масиви нарушава природните екосистеми, което води до ерозия на почвата, засилени наводнения и намалена способност на природата да абсорбира водата.
По трудния начин разбрахме (а може би още не сме проумели) как при интензивен дъжд в планина с изсечени горски масиви, се получават забентвания на речни потоци от изсечена или повалена дървесина, които причиняват мощна приливна вълна, помитаща всичко по пътя си.
Ами промишленото замърсяване – увеличаването на въглеродните емисии и замърсяването на въздуха от индустрията и транспорта допринася за парниковия ефект и влошава климатичните промени. Политиците се оказват най-големите виновници за индустриалното замърсяване.
Не може едни страни да ограничават и спират своите индустриални производства, а други, с огромни икономики, да нехаят за причинените замърсявания.
– Системите за мълниезащита на сградите ефективни ли са при наличие на соларни панели по покривите и дали тези панели привличат гръмотевиците?
– Мълнията е мощно електрическо разтоварване. Тя е с дължина около 1500 м, въпреки че може да достигне и много повече – на 31 октомври 2001 г. в Тексас е регистрирана мълния, която е имала дължина от 190 км.
Системите за мълниезащита на сградите обикновено са ефективни, дори когато на покривите има соларни панели. Соларните панели не привличат мълниите повече от други структури. Те обаче могат да създадат точки с различна електрическа проводимост и да променят местоположението на мълнията, но това не означава, че самите панели привличат мълниите.
Важно е системата за мълниезащита да бъде проектирана и инсталирана правилно, като се вземат предвид соларните панели и тяхното разположение. Имайте предвид, че ако се добавят нови компоненти на покрива, може да е необходимо да се направят корекции в системата за мълниезащита, за да се осигури, че тя остава ефективна.
– В съответствие с изискванията на Директивата за наводненията на Европейския съюз (ЕС), в България бе извършена предварителната оценка на риска от наводнения и бяха разработени планове и методики за управлението му. Ефективно ли се работи?
– Националният план за управление риска от бедствия разглежда 14 риска, които са определени като значими. Те включват произтичащите от природни опасности, по-конкретно наводнения, земетресения, свлачища, горски пожари, суши, екстремни горещини, бури и екстремни зимни условия, биологични рискове – заразни болести при хората, по животните и растенията.
Тъй като най-значителен е риска от наводнение, в България са идентифицирани 126 района със значителен потенциален риск.
За съжаление все още липсват надеждни системи за ранно предупреждение на опасни реки и водоеми, които да предупреждава населението за възникване на приливна вълна. Тези системи трябва да са способни за изпращат персонални съобщения и да съобщават за нивото на опасност.
Хората трябва да са обучени да знаят какво да правят при получаване на такива съобщения. Продължава се застрояването в речните водосбори.
Видяхме, че много къмпингуващи са разположили своите каравани на самия морски или речен бряг, въпреки предупрежденията за опасност от наводнение. За такива лица трябва да се взимат най-строги мерки, а не след като е станала щетата да се търси обезщетения от държавата за понесени загуби.
Не навсякъде става почистване на речните корита и недопускане изхвърлянето на строителни и битови отпадъци. Липсва надежден и строг контрол и санкции. Много от приетите планове от общините за защита от бедствия и конкретно наводнения не се проиграват в реални условия, което води до риск от загуба на живот и имущество.
Не на последно място са необходими средства за провеждане на необходимата превенция. Не се предвиждат допълнителни средства вследствие изменение на климата.
Ясно е, че потенциалният недостиг на финансиране, с цел възстановяване при бедствия може да бъде значителен. Няма методика по която да се приемат изпълняват ясно определени критерии и погазатели за изпълнение на плановете за защита от наводнения.
Не може да се каже, че има добра координация между различните структури от Единната спасителна система. Липсва или е крайно недостатъчно насърчаване на използването на имуществени застраховки в райони, застрашени от наводнения.
– Земетресенията с потенциално опустошително въздействие представляват значителен риск за България, която се намира в една от най-активните сеизмични зони в Европа, се посочва в Националния профил на риска на МВР. Каква е заплахата към този момент?
– Земетресенията с потенциално опустошително въздействие представляват значителен риск за България. Въпреки приетите строги строителни правила за проектиране на жилища и индустриални обекти, които да гарантират защита от земетресения, опасност представляват многобройните реконструкции на стари жилищни сгради, превърнати в молове, магазини, ресторанти.
При едно мощно земетресение с магнитуд 6-7, може да се очакват значителни разрушения. При интензивното свръхзастрояване пътищата на специализираната техника и евакуационни маршрути ще бъде силно затруднено.
– Според Световния доклад за риска за 2024 г. България показва сравнително висока степен за обща готовност към глобални предизвикателства. Какви са Вашите наблюдения?
– През последните няколко десетилетия България губи способност да устоява на глобалните рискове. Това се потвърждава и от заключенията на Българска стопанска камара.
За 2024 г. България заема 49-то място в FM Global Resilience Index. Той измерва устойчивостта на 130 страни, като разглежда две основни категории фактори – макро и физически. В класацията България е последната държава в ЕС по показатели с обща оценка 65.7, но е на 6 места по-назад от Гърция.
С високи нива на корупция, неграмотност на т. н. политически елит, който не е способен да дефинира приоритетите за развитие и способност за защита от бедствия, няма да имаме хоризонт и цели които да следваме.
Политици, които не слушат своите експерти и експерти, които са подвластни на конюнктурата и гледат да запазят своите позиции, ще доведат страната до рискове при крупни аварии и природни бедствия.
Неспособност да акумулира средства за закупуване и обслужване на техника и организиране на създаване на съвършено нова и ефективна Държавна агенция за гражданска защита, ще бъдем изправени не само от природни, но и от ментални рискове при защитата от бедствия.
– Да засегнем и друга опасност – подготвихте филм за аварията в „Чернобил“, смятате, че последиците от тази катастрофа ще се появят след още няколко поколения. Не се ли изчистихме досега?
– Действително аз и моите колеги, режисьори, сценаристи, оператори и други работим активно по завършването на филма – „Хроники за неудобната истина“.
Интервюирахме много експерти, които преди 38 години активно отстояваха своите позиции на учени, но преди всичко на хора с морал и дълг пред обществото. Изучихме огромен обем материали – документи, книги, статии, архиви от Делото „Чернобил“.
Искаме безпристрастно да изложим фактите, атмосферата, информационното затъмнение за чернобилската авария и откровена дезинформация на тогавашната власт, която не защити и не предложи ефикасни мерки за защита на българските деца и граждани.
Вместо да се изяснят здравните последици за хората, които тогава, както казва доклада от ООН сме били най-незащитената нация в света от действието на радиацията, мъглата се сгъсти още повече.
Разбира се кратко живущите радионуклиди са изчезнали отдавна. Няма заплаха от инхалиране или поглъщане на радиоактивен йод – 131.
Но се появи заплахата от ядрени аварии в атомните електроцентрали на Украйна вследствие на войната (Чернобил, Курск, Запорожие). Използването на боеприпаси с обеднен уран също представлява заплаха.
Все още се водят спорове за влиянието на малките дози и късните генетични ефекти от радиацията.
Рискът от появата на рак вследствие на радиацията с която сме били облъчени през 1986-1987 (втори радиационен пик, уникален за България) или на наследствени ефекти които могат да се появят в следващите поколения, колкото и да е малък съществува.
Кой е той?
Атанас Кръстанов е завършил “Теоретична физика” в Софийския университет “Климент Охридски”. Работил е в “Комитет по използване на атомната енергия за мирни цели”. Специализирал в Дъблин, Ирландия.
Консултант към Столична община в областта на защита от бедствия, както и външен експерт в Столичния общински съвет – Комисия по обществен ред и сигурност. Участва в международни проекти за оценка и влияние на климатичните промени върху граждани и инфраструктура.
