Екологичният отпечатък трябва да се разглежда в няколко категории. Текстилната индустрия е вторият най-голям потребител на вода след земеделието. Около една десета от глобалните въглеродни емисии също идват от тази индустрия. Например, това е повече от водния и въздушния транспорт взети заедно.
В доклад на Европейския парламент наскоро се посочи и екологичният отпечатък на индивидуалните потребители, който се генерира от направата на техните дрехи.
По-общо казано екологичният отпечатък на текстилната индустрия е голям за света и за всеки отделен гражданин. Това каза Иван Люцканов, представител на Българска Асоциация Кръгов Текстил пред Bloomberg TV Bulgaria.
В България всяка година се изхвърлят 100,000 тона дрехи и битов текстил. Това е голямо количество и трябва да бъде поставено в контекста на това какво точно се случва с него. Голяма част от изхвърлените дрехи не се рециклира. Те обикновено попадат в сметища. Всички знаем за проблемите, свързани със сметищата в България. С други думи, голяма част от нашите данъци и такси отиват за дрехите, които избираме да изхвърлим на боклука.
„Китайските компании Temu и Shein вече надминаха по продажби големите европейски брандове като Zara и H&M и станаха лидери в бързата мода“, коментира гостът.
Интересно е, че и двете започват работата си през 2016-та година, но набират сила по време на пандемията. Тогава онлайн търговията бележи възхода си. Екологичният ефект от това не е за подценяване.
Въздушният транспорт произвежда много повече емисии от корабния. Не бива да се подценява и проблемът с опаковките. Например, при сегашните си темпове на растеж Temu ще отдели 1 милиард тона отпадък под формата на опаковки. „При одит на доставчиците на Shein става ясно, че около 70% от тези доставчици получават средна или по-ниска оценка за бизнес практиките си“, отбеляза гостът.
Според събеседника е много важно съществуващите регулации да се спазват. Платформи като Temu и Shein се дължи в някаква степен на това, че те нарушават или избягват правилата.
Оформя се консенсус за затягане на мерките за внос в Европейския съюз от трети страни. Знае се вече, че голям дял от дрехите на тези платформи включва опасни токсини. Всяка година в ЕС влизат около 2 милиарда такива пратки и обстойните проверки са предизвикателство.
Методите за справяне със свръхбързата мода изисква по-сериозно прилагане на регулациите и осъзнаване от страна на потребителите какви са вредите от нея.
Да, тя е по-евтина и това я прави предпочитана. Трябва обаче да си зададем въпроса защо тези дрехи са толкова евтини – ако се произвеждаха по всички правила и норми, едва ли цените щяха да са такива. Друг важен аспект е агресивният маркетинг, който тези компании прилагат. Той е видим с просто око.
Големият риск на пазара в момента е местните търговци да бъдат изтласкани. Въпрос на време е цените в тези платформи да се покачат, но не е ясно дали ще са останали производители, които да ги конкурират.
„Това ще направи компании като Temu и Shein монополисти, въпреки спорните им бизнес практики и качество на продуктите“, предупреди гостът.
