С гневна реакция излизат македонските българи по повод частично подкрепената декларация на германския Бундестаг по молба на северномакедонския премиер Ковачевски, с оглед налагането на политически идентитет, различен от българския в Северна Македония.
С „Телеграф“ се е свързал Благой Шаторов, секретар на подпаления, а след това – заличен български културен център в Битоля „Иван Михайлов“. Той иска да се даде гласност на позицията на сънародниците ни, тъй като цензурата в РСМ не позволява да се чуе гласът на българите там.
Предоставяме позицията без редакторска намеса:
ЗА ИЗПРОСЕНАТА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ГЕРМАНСКАТА ЛЕВИЦА ПО МАКЕДОНСКАТА КРИЗА НА ИДЕНТИТЕТА
Вчера Бундестагът изгласа един странен текст по настоятелната молба на премиера Ковачевски към германските му съпартийци.
Публична тайна в Европа е, че г-н Ковачевски, вместо да се опита да реформира страната ни и да отвори пътя за начало на преговори, виси по телефоните на европейските партньори на България и на Гърция, за да измоли да признаят, че съществува македонски език различен от българския и че днес ние македонците вече не сме българи.
Разбира се, самият факт, че на всеослушание декларираш, че имаш проблем с „идентитетот“ и некой отвън требва да ти го „признава“ политически е доволно унизително. Не помня нечий парламент да е бил притискан да признава френския език или българския, гръцкия език или който и да било друг РЕАЛНО съществуващ език.
Политическо признаване на езици и етноси в цивилизования свят нема !!! И така, нека да погледнем какво се случи: Социалистите в Берлин си изгласаха един странен текст, който никого не ангажира. Християн- демократите очаквано го отхвърлиха. Скопската пост-титова номенклатура се радва, че левите им били признали политически „идентитет“.
Такъв им признаваше преди и белградската Скупщина. Всъщност, ако тази безсмислена декларация въобще е новина, тя е, че ГЕРМАНСКАТА ДЕСНИЦА НЕ ГО ПРИЗНА „ИДЕНТИТЕТОТ“. Но истината е, че за нас, Македонските българи, въобще не е важно кой какво признава отвън. Ако тази прокламация на германската левица е цената за това да бъдем включени в Конституцията на Северна Македония…нека.
Ние не отричаме правото на всеки от нашите сънародници да се чувства както си реши и да нарича езика си както прецени. Публично това ще има стойност само когато престанат да ни бият и да палят клубовете ни. Междувременно ние Македонските българи ще станем държавотворен народ с конституционни права и ще се наричаме Македонски българи, а езика си – български говор.
А иначе тази декларация има стойността на декларация на Върховния съвет на СССР, с която се обявява австрийския език за отделен.
И така – Вместо унизително да проси за безмислени външни признания за Идентитетот, нека нашето правителство да побърза с включването ни в Конституцията, да престане да праща лумпени да ни бият, палят и да стрелят по нас, да престане да фалшифицира българската история на македонците и да спре да харчи милиони от парите на данъкоплатеца за външна пропаганда.
Така може би ще се доближим до начало на преговори за членство в Европа. Накрая искам да напомня на всички наши братя – Бехме сами по време на Илинденската епопея, бехме сами когато ни поробиха сърбите, бехме сами когато ни хвърляха в югославските зандани и лагери. Тогава не дочакахме декларации на подкрепа от нечии парламентарци отвън.
Бехме сами, но моралната победа беше наша. Онези, които в чужбина тогава мълчаха днес ги няма. Няма да ги има и тези, които изгласаха тази изпросена социалистическа декларация. А нас ще ни има…защото ние Македонските българи СМЕ НАРОДЪТ НА МАКЕДОНИЯ !“
